петък, 14 юли 2017 г.

ликьор от бъзов цвят

Миналата година видях този ликьор при Мина и направо се захласнах, като повечето от вас знаят, че с алкохола сме на голямо Ви. Е, тази година го направих, та мирясах, дали ще го пия/ем е друг въпрос.
При мен цвета не се получи така кехлибарен, а леко мътен, не знам на какво се дължи, пък и снимките са далеч от тези на Мина, но ликьора е страшно ароматен, и то с любим за мен аромат!
Рецептата промених, реших, че трябва да добавя и вода, иначе е много силно алкохолно:)


Продукти:

30-40 големи съцветия бъз
1 литър водка 

300 мл вода
100 г захар






Приготвяне:

Почистваме цветовете  и  отстраняваме дръжките от съцветията.
Изсипваме почистените цветове в голям стъклен буркан и доливаме водката, като се стремим да ги покрие
Затваряме съда и оставяме на тъмно и хладно място за  около месец.
Прецеждаме през няколко слоя марля и към получения извлек добавяме сироп от захарта и водата и разбъркваме.
Съхраняваме в бутилка - с времето ликьорът придобива цвят на тъмен кехлибар.



Мина обещава, че е особено вкусен, поднесен с много лед - през летните месеци...
... или чист - през студените зимни вечери...ще проверим:))














След натоварена работна година предстои така чаканата почивка! Ще ми се да се лиша от всички технологии и да я карам само с книжка в ръка, но сигурно ще се изкуша да надниквам и в нета от време на време:)
Желая ви усмихнато, слънчево лято!

сряда, 5 юли 2017 г.

Уикенд безвремие и една годишнина


Отдавна имах нужда от това, ама точно от този тип бягство от всичко.
На вилата на децата, за два дни, само четиримата...
Тишина...тишина...тишина...
Само жуженето на насекомите, близкия ромон на рекичката, птичките, едно бездомно коте, което оказа се си има потомство от три мъничета и едно бездомно куче...
Два дни не си погледнах телефона, нито часовника...
Плевих мини градинката с цветенца и някой зеленчук. Рязах лук за сушене,  идеята си беше моя, че се оказа повечко избуялия лук, но дъщерята провери в нета има ли такова чудо и попадна на "Храна за моите канибали", естествено, то не остава ненаправено нищо от таз работна девойка Пеп!
Пекох се на площадката:), мързелувах, четох книжка на люлката - страшен кеф, смях се много на двете съседчета, които докараха баба си до истерия, като се цопнаха в студения басейн, любувах се на времето, на градинката, на памуковите облаци, на слънцето, мокрих се на пръскачката, насладих се на прохладната нощ, наслаждавах се на компанията на най-любимите ми същества.
Чувствам се отпочинала, заредена, добра, обичана, цяла, цветна, усмихната...
След напрегната работна година и в очакване на почивка, това си беше пълен релакс и рестарт.
Пълна хармония, спокойствие, идилия, един уикенд безвремие.



































Не можах да пусна публикацията в неделния ден, нито в предните два, но и тук пръст има май някаква незнайна сила:), поглеждайки датата - на днешния ден, преди 28 години Той поиска ръката ми от моите родители!
Има защо да си спомняме този ден!
Чести празник, скъпи!