вторник, 21 ноември 2017 г.

Деня на християнското семейство и Питката на Ваня - Миня

Като няма - няма публикации, но днес пък ще са две, едната позакъсняла, а другата - тъкмо навреме, да не изостане и тя.

Рецептата е на Ваня Джорджевич, допадна ми визията - празнична!


Защото днешния празник е един от най-големите и полагащ основите на християнските добродетели. Този ден напомня на родителите за духовните им задължения към техните деца. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за живота, за православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род. От нас самите зависи да го има и занапред и да бъдем осъзнати искащи, можещи и достойни, да бъдем народ, който не заслужава и не позволява да бъде характеризиран, като "80% дебили". Защото духовност може да се намери и там, където няма богатство, власт и дори образование, точно така, както бездуховността се е разположила удобно там, където ги има в изобилие.


Честит празник!
Бъдете здрави, обичайте се и не забравяйте, че най-важното нещо на този свят са нашите деца, учете ги първо вие, не очаквайте това да правят детските градини, училищата и улицата. Всички ние търпим последствията на хора, на които им липсват "първите седем".



Продукти:
200 мл. прясно мляко
42 гр. (1кубче) мая
1 ч.л. захар
2 яйца
180 гр. кисело мляко
50 мл. олио
1 ч.л. сол
750-800 гр. брашно



1 яйце
50 гр. масло
грис
маково семе

Приготвяне:

Месих в хлебопекарната, за по-бързо, като първо сложих топлото прясно мляко, захарта ,маята и брашното, солта.
Отгоре добавих разбитите леко 2 яйца и кисело мляко, олио. Пуснах машината на месене и втасване - общо 1 ч. и 30 мин.
Втасалото тесто разделих на две равни части. Едната покрих да не засъхва, а другата разделих на 4 части. Всяка част разточих на кръгла кора, около педя. Редих едно върху друго, като между всяко мазах с омекнало масло, на последното четвърто - не се маже масло. Разточих четирите кори заедно на кръгла кора 40-42 см. Разрязах я на 16 сегмента, като за кифлички. На всяко получено парче направих разрез от върха към широката част на, около 3 см. и широк разрез 3 до 4 см. Подпъхнах върха през разреза два пъти. Следва навиване, като кифла от широката част, към върха. Така направих и останалите 15 части. Редих ги в тава, застлана с хартия, 30 см.
От останалото тесто отделих тесто, колкото топка за тенис. Останалата част разточих на правоъгълна кора, с ширина около 40 см. Намазах с маслото и навих на руло.Рулото намазах с леко разбит белтък е овалях в галета. Свих на кръг и се поставих в центъра на тава, като оставих място за топчето, което заделих. С чиста ножица се направих разрези под наклон,но не до долу.Разрезите се правят през 2 см..,като всяко отрязано парче се придръпва в страни,леко да покрие кифличката до него. Останалото топче намазах с разбит белтък и потопих в маково семе. Сложих в центъра на питката. Питка оставих да втасва около 20-30 мин. , намазах с яйцето и спекох в загрята фурна на 220 гр., до приятен загар.
Ако ви затруднява оформянето Ваня е показала тук.








Хърватска - Дубровник

Септемврийската ни разходка продължава.
Ето ни, на път за Дубровник - обявен за един от най-красивите градове в света.
"Ако искате да видите земния рай, елате в Дубровник", възкликва  Джордж Бърнард Шоу, когато през 1929 г. за пръв път пристига там. Наричан е „Перлата на Адриатика“.
Ще се съглася с тази класация, макар аз да намирам Котор за далеч по-очарователен и честно казано това бе мнението и на голяма част от групата ни, начело с екскурзовода Соня. Дали, защото посетихме първо Котор, или защото в Дубровник навалицата и туристите ми дойдоха в повече, дали заради тънкия остър ветрец, който ми създаваше известен дискомфорт, дали заради прекалената комерсализация.

От 1979 г. Дубровник е част от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Дубровник  е град с древна история в най-южната част на Хърватска, на самия край на Дубровнишкия провлак.
Основан при сливането на два града — Лаус, разположен на малък остров по южното далматинско крайбрежие, подслонил италианските бежанци от близкия град Епидаурум, и славянското селище Дъбрава. Ивицата плитчини между двете части на града е засипана през XII век, обединявайки селището около новопостроения площад (сега наричан Страдун). Площадът е павиран през 1468 г. и съграден отново след унищожителното земетресение от 1667 г. Градът е укрепен и две пристанища са построени на двата края на провлака.

Дубровник е посещаван целогодишно и винаги е пълно с хора. Чистите плажове и кристалната вода, заобикалящи града, както и стария град грабват посетителите с чара си.

Тук средновековие и барок се съчетават със модерен начин на живот, макар да не видяхме много от съвременния град, разположен около Стария град – от вътрешната страна на градските стени.

Отвъд стените модерен Дубровник е типичен средиземноморски град - с дръвчета смокини, лимони, портокали и праскови. 
По време на Войната за независимост на Хърватия срещу останалите югославски сили старият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран  от октомври 1991 до май 1992 година.
Малко следи има от сръбската обсада на града по време на войната през 1991-92 г., по време на която  са пуснати над 2000 бомби -  новоизградените покриви из целия град, но ако специално се вглеждате, може по някои сгради да откриете и следи от куршуми. Темата за войната е все още чувствителна за хърватите.
На път за Дубровник, в Херцег Нови Соня ни показа две сгради, разрушени от тези бомби, които нарочно са оставени там за да показват и напомнят на младото поколение колко страшна е войната.
След края на войната е започнат мащабен проект за реконструиране на града със съдействието на ЮНЕСКО. Градът е възстановен в древен стил и едва през 2005 година по-голямата част от щетите са възстановени.

От своето основаване през 7 век, градът е под защитата на Византия, но след кръстоносните походи попада под венецианска власт, а  от 1358 г. става част от Унгарско-Хърватското кралство.
От 14 век до 1808 година Дубровник е управляван като свободна държава с име Рагузка република. Републиката достига своя връх през 15 и 16 век, когато съперничи на Венеция и другите италиански морски републики по мощ и влияние.
В републиката постепенно настъпва упадък  и окончателният и край  е сложен от  силите на Наполеон, които първо завземат земите на Венеция, а впоследствие и Дубровнишката република  и през 1808 година градът става  владение на Франция.
През 1815 година, след решение на Виенския конгрес, Австрия анексира Дубровник като част от Кралство Далмация. Под австрийска власт официалното име на селището е Рагуза. 
След това градът влиза в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци, от 1929 Югославия. През Втората световна война е окупиран от италиански и немски сили.


Населението на града е около  40 000 жители

Валутата която се ползва тук е хърватска куна, добре би било да имате, защото не навсякъде върви еврото.

В Дубровник се говори дубровнишки, разбира се, прилича на сръбския език.


Летище Дубровник е на 22 км от центъра на града.

Буквално на 600 м от Дубровник се намира остров Локрум. На острова има манастир и ботаническа градина. Описание, което успя да събуди  интереса ни, а също и пътуването с тези корабчета не ми се струва много безопасно, та затова не го посетихме, останалете от групата, които го направиха не бяха особено впечатлени.


Стария град  е осеян с добри ресторанти и заведения, комфортни и приветливи кафета, пръснати из уличките на Стария град, с красива обстановка. Кулинарните стандарти тук са високи, а в избора на храна морските деликатеси имат приоритет. Не си и помислихме обаче да поседнем и хапнем, Соня ни предупреди, че цените са много високи, и дори богатите руснаци и англичани посядат обикновено само на по чаша вино, макар да видяхме и доста японски туристи, които се хранеха, та дори и българи. 

В Старият град на Дубровник има всякакви сувенирни и други видове магазини: от дрехи до бижута, книги, занаятчийски дюкяни и т.н. Както казах и по-горе - цените на всичко са доста високи, накупихме си магнити и подаръци, но всичко - на двойни цени от тези в Черна гора, не че бяха по-хубави.
На Страдун е най-старата аптека в света. 

Разгледахме един от откритите пазари с пресни зеленчуци, плодове, зехтин, сувенири, сушени портокалови кори - аранчини.

Забележителностите се редят една след друга, разхождайки се по Страдун. На всяка крачка изниква перпендикулярна улика - в двете посоки и можеш да се загубиш.


Целият град, включително и пристанището, е заобиколен от стени, служили за защита от нападение по море. Те се простират в продължение на 2 км и на места достигат до 25 м ширина.

Зашеметяващи сгради и облицовани с мрамор улици създават невероятната атмосфера.

Страдун е прочутата пешеходна улица в Дубровник, изградена след голямото земетресение през 1667 г.
Крепостта Минчета се извисява над града и е  един от символите му.
Много са забележителностите - Крепостта Бокарт, Крепостта Ревелин, Крепостта Ловриенац, Църквата на Спасителя, Доминиканския манастир и музей, Францисканският манастир, Фонтанът на Онуфри.
Големият фонтан на Онуфри се намира срещу Църквата на спасението. Създаден е от Онуфри дела Кава в чест на завършената водоснабдителна система на града през 1438 г. Смята се за първата водопреностна система в света.


Планината Сръд се намира северно от града и осигурява великолепна гледка на крайбрежната ивица на Дубровник.

Дворецът Спонза е комбинация от готически и ренесансов стил.  В него се е помещавало и първото училище в Дубровник.

Дубровник е аристократичен курорт, тук почти няма руснаци - само англичани и американци.

В Хърватска има около 700 острова, 60 от тях са обитаеми.
Населението е около  4 милиона .
Има 71 летища, като най-голямото летище е Чилипи.
Една от големите реки е река Сава.
Болшинството от гражданите на Хърватия са католици.
Името на столицата Загреб идва от израза "зад греба или зад дигите" .

Доста разхвърлян е разказа ми, но нямам никакво свободно време и ще отлежи до догодина, ако чака корекция. Ползвам различни източници от интернет, освен основния - екскурзовода Соня

Да тръгваме.




Летището в Тиват, Черна гора.





Хванахме ферибот от Лепетане до Каменари,  гледката към залива е изключително красива!



Боко-Которския залив е фиордов залив навлязъл дълбоко – около 30 км – навътре в сушата. Счита се, че влиза в десетте най-красиви залива в света. Ние преминахме през най-тясната му част.










Гледка към острова Свети Джордже с манастира от 12 век.









Мидени ферми по пътя, изключително дълго, около 5 години, и трудно се отглеждат тези миди, затова са много скъпи.



На границата Черна гора-Хърватска сме, доста почакахме.



Преди да стигнем в Дубровник минаваме покрай Херцег Нови и Игало, нямахме време да спираме.




Остров Локрум, отдалече.


Ето го и Дубровник.





И лифта, с който се стига до хълма Сърдж.



Крепостните стени, пред входа на стария град сме.


Слизаме по една от стръмните улички към сърцето на стария град и се потапяме в неговата атмосфера.








Часовниковата кула и Францисканския манастир в единия край на Страдун.


Улица Страдун и потока от хора



Веднага си купихме от прословутия сладолед - да, хубав беше, но очаквах повече, както вече споделих в предната публикация - този в Будва ми хареса много повече.



 А ей тази жива статуя ме перна по-главата, минавайки покрай нея. Помислих че се шегува, но после се сетих, че е защото съм го снимала без да оставя монета:)) Еми, бедни български туристи, шегувам се, просто не бях видяла и разбрала защо е там.


Фонтана на Онуфрий, в другия край на Страдун.








В царството на желираните и гумени бонбони.














Дубровнишката катедрала




Пазара, който посетихме.









Църквата Свети Игнатий





И поглед надолу, към Страдун.











Скитосване и обикаляне по всички улички, перпендикулярни на Страдун, или успоредни, всичко е подредено.




































Пристанището









Ето, и тук няма да пропусна двете котарачета.














За да привлечеш богатството трябва да пипнеш носа на тази статуя, или да седнеш в скута и, е, направихме първото, сега чакаме да берем плодовете:))




















































И обратно към Черна гора и Рафаилович.







До скоро:))