понеделник, 28 юли 2014 г.

Пълнени чушки и домати с различна плънка

С Аля по едно и също време готвихме тези чушки, съвсем случайно, явно за доста неща сме на "една вълна", съдбата още не ни е срещала (а толкова ни се иска и на двете), но усещанията ни са, че се знаем от години. Аля е много специален човек за мен, не само защото я чувствам изключително близка, не само, защото е толкова истинска и неподправена, но и заради факта, че е един уникален патриот, няма друг такъв човек...Аля, благодаря ти, че си такава - Алечка - Малечка, прегръщам те! Обещах, че ще пусна и моите чушки и домати. Ето, спазвам обещанието си!

 Пълнени чушки и домати с различна плънка




Продукти:



4 чушки
4 домата
1 ч.ч. ориз, ползвам български кръгъл
около 15 бр. лозови листа (трябваше да оползотворя, а бяха твърде малко за сърми)
1 глава лук
200 гр телешка пъстърма (трябваше да я вложа някъде)
черен пипер
червен пипер
сол
1 зеленчуков бульон
олио



Приготвяне:




Почистваме чушките, като запазваме дръжките и издълбаваме доматите, като също заделяме капачетата им. В дълбок тиган или тенджерка с незалепващо покритие запържваме нарязаната на ситно пъстърма, добавяме лука, ориза, пак пържим, да стане стъклен, а после и да побелее, добавяме нарязаните с кухненска ножица на ситно лозови листа, червения пипер и заливаме с две чаени чаши вода. Оставяме на котлона на ниска степен, ориза да поеме течността. Когато това стане, добавяме нарязаната на ситно вътрешност на доматите, черния пипер, бульона и ако е нужно сол на вкус.
Напълваме зеленчуците, ако остане плънка я разпределяме между тях, доливаме още 2 чаени чаши вода и малко олио и запичаме до готовност.
Ама много вкусни се получиха - пастърмицата се усещаше леко соленка, а лозовите листа - киселки, допълнени с вкуса на чушките и доматите - "един път "станаха.


17 коментара:

  1. Все едно аз съм ги готвил- на принципа "хем почисти хладилника, хем да е вкусно".
    Весе, хващам бас, че и да искаш, не можеш ги повтори.
    Я пастърмата няма да е толкова или такава, я нещо друго...
    Лозовите листа в ориза са си направо класика.
    Поздравления

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бас няма да има, щото си напълно прав!
      Като започна да готвя, почти никога не се знае какво ще излезе накрая!
      И ако се случи сполучливо и забравя да запиша - край, остава в миналото таз рецепта. Никак не помня рецепти...

      Изтриване
  2. От вчера и аз открих Алиното местенце и ми беше така драго да разгледам... А е толкова хубаво, че сте се открили, Весе. :) Както съм казвала и друг път - "Който готви, зло не мисли!"
    А чушчиците са чудни, с удоволствие бих си опитала. Поздрави и хубав ден!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, Гери, че четеш вече и при Аля, ще видиш, че тя е едни много земен човек, а има и толкова интересни рецепти, особено азербайджанската кухня...Максимата която си написала е принципно вярна, макар че от горчив опит знма, че и в тази кулинарната гилдия, ако мога така да я нарека има за жалост много лицемерие, фалш и пресметливост...Но пък и тлокова прекрасни хора срещнах именно чрез това си хоби, че другото е пренебрежимо дребно. Прегръдка!

      Изтриване
    2. Герганче, благодаря за посещението на моя блог. Надявам се да откриеш нещо интересно за себе си в мойте скромни публикации. Поздрави от Баку!

      Изтриване
    3. Аз ви благодаря и на двете, прекрасни сте!

      Изтриване
  3. И аз съм такава....не е нужно да се запозная очи в очи с някой,за да знам ,че сме сродни души:)!Винаги се доверявам на вътрешното си "Аз"!
    Ястието е класика!:)Поздрави,Веси!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Миленче, и при мен интуицията действа, когато и се доверя обаче. И с теб се надушихме се сме "от една порода" :)) Хубав ден..

      Изтриване
  4. Ах, Весе..толкова ме развълнуваха твоите думи...чета и не знам защо сълзите просто ми капят...Благодаря от сърце на теб, за тези толкова силни думи за мен. Аз просто съм една обикновена жена, обикновен човек - чакаща своето малко щастие да изгрее на моята улица, в населено място България...Винаги се старая да бъда себе си, това е и един от принципите ми на живота, който аз не нарушавам. Много много се радвам, че се намерихме, смятам те за моя близка приятелка, за човек на който мога да споделя и най-съкровените си мисли и мечти, защото знам, че винаги ще ме покрепиш, ще ме разбереш. Прегръщам те и убедена съм, че ще се срешнем някой ден в любимия ни Китен. Ще си седим на плажа до морето и дълго дълго ще си приказваме и споделяме.

    ОтговорИзтриване
  5. Да и още нещо. Ястието е перфектно, имам поръчка от съпруга да го направя. Като е чул за лозовите листа в плънката, само каза -"Това ще е страхотно. Направи го." Така че до няколко дни ще го приготвя. А че сме на една вълна е ясно..на Китенска, Весе...на тази морска вълна сме...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Още една прилика Аля - явно и двете сме ревли:)) Много ми е кеф, да плача от кеф! И се радвам, че успях да те разрева (ама как глупаво звучи, а:)) Прегръщам те и вярвам, че горното, което си написала ще се случи рано или късно. Пращам на Кямран, заедно с рецептата и зрънце позитивна енергия - да я ползва по предназначение!!!

      Изтриване
  6. Чудесна идея да добавиш лозови листа в плънката,сигурно са придали много свеж,летен аромат,Весе!

    ОтговорИзтриване
  7. Много свежо! Така ми се прияде нещо такова, май ще запрятам ръкави! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  8. Роси, Зори, благодаря ви, радвам се, че одобрихте!

    ОтговорИзтриване
  9. Весе, да не си вече в отпуска? Липсваш ни....

    ОтговорИзтриване
  10. В отпуска, да :)), и то вече цяла седмица, иеху! Радвам се, че липсвам, аз ви чета редовно, мислех да не влизам в нет през отпуската, че да почина и от това, ама не устоях...Хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване