сряда, 18 април 2018 г.

Лети!


Суша и галя косата ти, обичаш да го правя напоследък, и усещам как се свива сърцето ми.  
Не очаквах, че ще е толкова трудно, макар да съм си го представяла.
Знам, дойде момента в който да отлетиш от гнездото ни, скъпо наше дете.
Да,  това е най-естественото нещо,  щастлива съм, че си намерила пътя и човека...
Сигурна съм, че ще се справиш с всичко, сигурна съм, че сте достатъчно влюбени, силни, знаещи и можещи, за да постигнете своето все по-ваше си щастие!
Сигурна съм, че това е правилното решение, че тази самостоятелност само ще ви направи още по-сигурни в себе си.
Така е, но ми е мъчно за толкова бързо отлетялото време, сякаш вчера те гушнах там, в родилния дом, после ти посветихме всичко, обич, която само родителите могат да усетят и дадат.
Знам, ще си съвсем, съвсем близо...но няма да си у дома.
Уплашена съм какво ще правя с времето си, какво ще правя с липсата на присъствието ти всеки ден...
Знам, и за тебе ще е трудно, по твоя си начин, без да го покажеш, та ние не сме се разделяли до сега.
Въпреки, че знам, сега досаждаме, сега прекаляваме със съвети, забележки, дори с присъствие,  знам, и ние ще ти липсваме, поне в началото.
Много хора ще си кажат, че прекалено драматизирам, и сигурно ще са прави, но аз съм такава, прекалено чувствителна, прекалено отдадена, а може би просто майка.
Давам си сметка, че има толкова родители, чиито деца са далеч, дори зад граница, виждат ги рядко..., а аз съм се разсополивила, само защото отиваш  в съседния  блок. Какво да правя, човек не може да заповядва на емоциите си, и дори да не ги показвам, вътре в мен ги има.
Но мила, мила моя...искам да си щастлива, знам, че ще си щастлива,  искам да имаш свой дом и семейство, да ни дариш с внуче, което да направи и теб, и вас, така щастливи, както сме ние, имайки теб – няма по-голямо щастие на света, мила моя!
А може би има – казват, че внуците се обичали повече дори (макар аз да не го вярвам)?
Ще се справим всички, ще ни е криво в началото, особено на нас, но всичко това е за добро!
Лети, мила моя, лети, дерзай, гради, мечтай, обичай, живей своя живот!
А в бащиния дом винаги ще има две туптящи за теб сърца и ще е пълен с обич за теб! Лети!

вторник, 17 април 2018 г.

Торта Бусче Фолксваген

И тази година, като доста години назад за днешния ден има торта. А рожден ден има мъжа до дъщерята, или нашето момче:). Той е човекът, за когото май съм правила най-разнообразните и интересни торти, повечето на тема коли:)
Ето част от тях, за рождените дни, откакто съществува блога, но има и за именните, и по други поводи.


С тъщина, но искрено майчина обич му подарявам и тази торта, и му желая всеки път едно и също нещо - здраве, енергия, добри настроение, търпение, вяра, толерантност и много щастие и любов с нашето съкровище. Обичаме те!








Продукти:
Блата е този, сполучлив е и често го правя:
3 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч.брашно
4 с.л. вода
4с.л. олио
1/2 бакпулвер

за сиропиране:

сироп от рози (това имах под ръка)

Крем:
500 гр рикота
300 гр кондензирано мляко
100 гр кокосова сметана
200 гр бял шоколад
1/2 крем Оле на д-р Йоткер

Маслен крем за измазване:
200 гр меко масло
50 гр пудра захар

По 200 гр фондан - син, бял и черен. Моят е от Лидл.





Приготвяне:
За да се приготви блата се разбиват яйцата и захарта, добавят се и останалите продукти. Пече се в правоъгълна тавичка за кекс на 190-200 градуса до суха клечка. Като изстине се разрязва на 3 части. Нареждат се пак един върху друг и от предната страна на буса се скосява. За модел през цялото време ми служеше това малко метално бусче.

Първите 3 продукта за крема се разбиват, добавя се стопения на водна баня шоколад. Понеже не се получи достатъчно гъст крем аз добавих и 1/2 крем Оле, стана отличен. 
Блатовете се сиропират леко, студени със студен сироп. Маже се между тях крем. Прибира се в хладилника да стегне, при мен от едната вечер, до другата. 
Разбива се мекото масло с пудрата захар. Изважда се тортата и отвсякъде се измазва с масления крем. Прибира се отново в хладилника за около 15 минути. През това време може да се изготвят гумите на буса. За сивия цвят смесих бяло и черно. От него направих и прозорците, както и бронята. После поетапно се изрязва и останалия фондан, с който се облича бусчето. Надявам се да не пропускам и нещо от рецептата.








Торта, след 19 часа в понеделник, която от предната вечер само бях сглобила, плюс обичайните домашни задачи, ми дойде пак припряно, затова бъдете снизходителни (и най-вече рожденика) и за недоизпипаните неща, и за бързите вечерни снимки. И ако искам по-добро качество, май ще трябва да помисля за някакви инструменти, че всичко е плод само на голите ми ръце и един нож с нащърбен връх:), а слабото осветление и ниската маса въобще не искам и да коментирам:(
Почивайки си, пиша публикация :), надявам се да успея до 24 часа, както съм намислила да се публикува. Зетя е нощна смяна, да има какво да чете:)
Дано не забравя да снимам и добавя парче.
Вкусна е - опитах изрезките от мястото, където вмъкнах гумите:))







неделя, 15 април 2018 г.

Соленки с пармезан


За тази рецепта си спомних, преглеждайки стари снимки на компютъра, такива ще са и в моята публикация, при това с много лошо качество, но се надявам скоро да направя и да ги сменя. Рецептата обаче си записвам  сега, при това без никакви промени от мен, тези соленки не бива да се пропускат - уникални са просто.

Диани е виновничката и този път, за тези не само вкусни, но и красиви соленки. Не можах да намеря в блога рецептата, затова линка не е директно към нея, но съм сигурна, че рецептата имам от Дианка - прегръщам те и ти благодаря.



Продукти:

100 гр. кашкавал
100 гр. масло
100 гр. брашно
2 с.л. настърган пармезан
1 щ. сол
¼ ч.л. бял/меланж черен пипер
¼ ч.л. розмарин смлян
1 белтък, пармезан, сусам, бадеми и розмарин за гарниране

Приготвяне:
Маслото се нарязва на малки късчета и смесва с настъргания кашкавал, брашното и пармезана.
Овкусява се пипера и розмарина и се замесва бързо маслено тесто. 
Оформя се стегнато руло с диаметър около 4 – 5 см. и се поставя във фризер за около час.
След изваждането се режат кръгчета, които се намазват по края с белтък и се овалват в сусам. 
Намазва се и повърхността, поръсва се с ядки, иглички розмарин, пипер и пармезан.
Пече се в загрята фурна 180°C за около 10 -12 мин. до леко покафеняване. 
Излизат около 30 соленки.
Не съм украсявала с пипер, защото нямах на зърна.



вторник, 10 април 2018 г.

Зелена салата с ягоди



Много вкусна салата, да разнообразим традиционната зелена салата.



Продукти:
1 зелена салатка
5-6 ягоди
топка моцарела
шепа орехи
сол
зехтин
къпинов оцет ( аз имам домашен, но може да се ползва всякакъв)



Приготвяне:
Няма нужда от обяснения, но все пак:) Накъсваме или нарязваме салатката, предварително добре измита и отцедена.
Отгоре нарязваме на филийки ягодите, на кубчета моцарелата и натрошаваме на едро орехите, които е добре да запечем за кратко преди това. Посоляваме, поливаме със струйка зехтин и оцет, объркваме за кратко и поднасяме веднага.
За по-умните и смелите това може да бъде вечерята, за мен уви е непостижимо:( - с това се почва и после...:) пъшкаме!



понеделник, 9 април 2018 г.

Козунаците на Танита

Това са може би едни от първите истински козунаци,  които приготвих навремето. Рецептата е много сполучлива и  резултата е винаги чудесен. Когато придобиете опит ще може да импровизирате, смея да твърдя, че съм опитала вече безброй разновидности и вкусове и не спирам да търся нови! На по-странни, според дъщерята козунаци заложих и тази година, но искам да си запиша и тук тази рецепта! Снимките са стари.

Продукти:
2 яйца + 1 белтък(жълтъка за намазване)
1/4 ч.ч. разтопено масло
1 с.л. ром
1 ч.ч. захар
1/2 ч.л. сол
около 4 - 4 и 1/2 ч.ч. брашно
1 с.л. суха мая
настъргани кори от 1 лимон и 1 портокал

стафиди
орехи
локум



Приготвяне:
Тестото може да омесите на ръка по стандартния начин - в брашното се прави кладенче и в него се добавят продуктите със стайна температура (без мазнината, нея добавяте постепенно след обединяване на продуктите в тесто), като маята може да активирате предварително с малко мляко и захар.
Аз напоследък меся повече в машината за хляб или една доза там и една меся едновременно на ръка, обикновено тази в машината става по-бързо.
Пускам машината с всички продукти (без мазнината) на програма за месене и втасване. Оставям част от брашното и добавям по малко, докато спре да лепне. Когато тестото стане на топка, която отскача пъргаво започвам да добавям мазнината по лъжица, до поемане. Като свърши цикъла за месене, спирам и пускам отново. Този път оставям докато омеси и втаса. Тестото трябва да е увеличило двойно обема си и да е на мехурчета.
Разделям тестото на 3 части, от които се получават три продълговати средни козунака или два по-големи.
Всяка част се деля на 3 части, които раздърпвам на омазнен плот на правоъгълници с дължина - дължината на формата.
Поръсвам с орехи, накиснати предварително стафиди в алкохол, по желание и локум и правя на рулца, които се усукват на фитили. Сплитам  плитки и поставям в тавата, върху хартия за печене да втасват. Втасали намазвам с жълтъка, разбит с малко прясно мляко и  поръсвам обилно със захар. Слагам  да се пекат в студена фурна и  включвам на 180-190 градуса до придобиване на загар, за около 20-30 минути, пробвам с метален шиш, добре е да не се препича.









неделя, 8 април 2018 г.

Агнешки котлети





НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

около 1,500 кг агнешки котлети
5 с. л. олио
1 ч. ч. ориз
250 гр гъби печурка
черен пипер и сол на вкус
2 връзка пресен лук
2 с. л. сух джоджен


Приготвянето на това ястие е най-лесно  и вкусно в глинен гювеч. Ако печете в обикновена тава - покрийте я с фолио по време на печенето.
Измитите и подсушени котлети, се слагат на дъното на глинената тенджера.
Пресният лук се почиства, измива и нарязва на колелца. Добавя се при котлетите. Нарязаните гъби също се слагат в тавичката
Добавят се олиото, солта, черния пипер и джодженът.
Ястието се залива с 1 ч. ч. вода. Похлупва се с капак или алуминиево фолио.
Слага в студена фурна  първо на 50 градуса за 15 минути, после на 250 градуса, докато ястието започне да ухае и накрая на 200 градуса за 1 час.
След един час ястието се изважда от фурната, добавя се оризът и се залива с още 2 ч. ч. гореща вода.
Внимателно се разбърква, за да се разпредели равномерно оризът. Похлупва се и продължава печенето на 200 градуса за още 30 минути.
Ястието е готово, когато оризът е усвоил течността и ястието е останало "на мазнина"
Агнешките котлети с  ориз се сервират топли!








Това чудесно ястие е от блога на Петя, за което горещо и благодаря! Аз добавих само гъбките от мен!
Хапвахме го преди време, а днес ще готвя бутче!

Христос Воскресе!

Чук-чук, яйчице,
имаш ли си сърчице?Знаеш ли какво е то,нови дрехи и палто?
Вижда ли ме целий денкак си ходя пременен?Чук-чук, яйчице,ако имаш сърчице,да му кажеш, нека знай,днеска цял ден се играй,а тез шарени яйцаса за всичките деца.
Чук-чук, яйчице,със сварено сърчице,Чуло ли си блага вест:Бог Исус възкръсна днес!


Дора Габе



Обичам тези пролетни празници, макар времето да не ми е по вкуса тази година:)
Обичам суетенето около приготвянето на козунаците, боядисването на яйцата, радвам им се като малко дете. Ако някой има нужда от "боядисвач на яйца" - насреща съм, мога от изгрев слънце до залез да си боядисвам...
Харесвам и тазгодишните си великденски яйца, макар винаги да искам да са по-красиви, и по-красиви.

Тези са с кристали.




Тези са традиционните и любими - с листенца и тревички.





С памук и салфетка:




С люспи от лук, сребърни бои...








И някои отблизо:)
С памук:


С люспи от лук


А това е единственото, за проба - хареса ми - със замразени намачкани къпини - съвсем натурално:)


С листенце:














Със сребърни боички:



И всички накуп:









Нека домовете ни бъдат пълни със здраве, дълголетие и любов!